Според речника свободата е възможност на отделния субект да проявява собствената си воля, да има възможността да извършва нещо без ограничения от обществено-политически или друг характер. Но какво ВСЪЩНОСТ е свободата?
За някои хора свободата е чисто физическа – ако си в затвора, значи не си свободен, но ако си вкъщи си свободен. От 2020 насам обаче, често чувствахме домовете си като затвори, т.е. и вкъщи може да се чувстваме несвободни. Защо? Защото ни бе отнета възможността да избираме какво, кога, къде и как ще правим, както и коя от възможните за нас в определен момент опции ще изберем, базирано на личните ни приоритети и свободна воля.
Да, безспорно свободното придвижване е не само свобода, но и едно от основните човешки права. Но само това ли е свободата?
Едва когато нещо от възможност се превърне в привилегия започваш да го възприемаш като свобода. Когато вариантите, от които да избираме намалеят значително, по една или друга причина, с нас се случва нещо. Чувстваме се необичайно. Чувстваме, че сме изкарани извън зоната си на комфорт. Чувстваме, че нещо е спукало сапунения мехур на уреденото ни ежедневие. Ядосваме се. Правото ни на избор от парадигмата на удоволствията е ограничено. Безобразие! Това е моментът, в който започваме да търсим начин да върнем нещата такива, каквито бяха. Мрънкаме, викаме, блъскаме, протестираме, хвърляме къчове и хоп! – едно нищо. Виждаме, че сме тъпкали на едно място. Отново възмущение превзема сърцата ни. Оказва се, че не е възможно да преустроим Вселената по удобен за нас начин.
Ясно е, че няма някоя добра фея да размаха вълшебната си пръчица и нещата да продължат по старому. (Жалко… а добре си живееха някои). Ами, какво да правим тогава?! – „Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед“. Тоест, щом Вселената не се преустройва, ние ще се преустроим. Мда, ще се наложи да променим нещо в себе си… Но какво? Жокер: не е прическата, но с достатъчно въображение дори и този отговор не е прекалено далеч от истината – В главата се намира мозъкът, благодарение на който ние можем да мислим и оценяваме света и събитията около нас. Следователно, нещото, което ще трябва да променим, за да се чувстваме свободни е нашето посредствено и ограничено мислене. Ограничеността на възприятията е първата и главна причина въобще да сме способни да изпитаме чувството на несвобода. Това, че ЕДНА от физическите ви свободи е ограничена временно, не означава, че ви е отнета Свободата. Може да пътуваш по целия свят, да правиш каквото, когато и където си искаш и пак да не си свободен, ако си роб на ума си.
Всички сме чували фразата „не оценяваш нещо докато не го изгубиш“. Аз съм на мнение, че ако човек е достатъчно осъзнат той няма да приема нещата за даденост и да чака да ги изгуби, за да се сети, че именно те са му важни. Всичко случващо се около нас е като индикатор, като лампичка, която светва, за да се събудим докато е време. Все още не е късно да отворите очи и да видите какво всъщност е важно за вас в този така кратък живот. Докато не направите това, вие винаги ще сте уязвими, а свободата и несвободата ви зависими от външни фактори. Истинската ограниченост съществува само в умовете ни, и то ако ние ѝ дадем да съществува.
Свободата има много и различни лица, всеки човек може да я вижда и преживява по различен начин. Какво би могло да накара духа ви да се почувства свободен? Огледайте се! Свободата е навсякъде около вас… във всяко потрепнало от вятъра листенце, във всеки разцъфнал цвят, във всеки слънчев лъч, във всеки сезон. Вижте, почувствайте и се насладете на цялата красота, която ви заобикаля. Почувствайте се късметлии, че можете да наблюдавате танца на природата, изпитайте щастие и благодарност. Вътрешната усмивка е индикатор, че сте свободни.
Свободата е способността да намираш причини да се чувстваш свободен!
Автор: Александра Тодорова
Стажант “Връзки с обществеността”
Август 2021